Криза на средната възраст


Криза на средната възраст и критическа възраст


Midlife-Crisis или криза на средната възраст се нарича емоционално състояние на разочарование при мъжете на възраст между 40 и 50 г. Криза на средната възраст при мъжете често се използва като контрапункт и разграничаване от критическата възраст при жените.

Криза на средната възраст при мъжете е основана на осъзнаване на предопределеното място на мъжете в обществената йерархия, за което в детството и юношеството си мъжете не са знаели, поради възпитанието в семейството и в училище.

Докато са били все още деца, родители, учители и СМИ са ги поучавали, че всеки сам кове съдбата си, поучавали са ги да не лъжат. А развлекателната индустрия ги е възпитавала с кумири, като им внушавала, че те станали богати и известни, благодарение на личен талант. Детето на 5 години го учат да вярва в Дядо Мраз, на 15 години го учат да вярва в звездите на киното, поп-музиката и революционните американски технологии.

По-късно (по-интелигентните от тях) узнават, че съдбата им е била изкована от обществото, в момента, в който са се родили, също както съдбата на техните кумири е била решена в момента, в който са били родени. По-късно по-интелигентните от тях узнават, че нито Apple, нито Google, са започнали кариерата си в гараж, нито Mark Zuckerberg е създал нещо гениално и затова е станал най-младия милиардер в света, нито Warren Buffett е станал милиардер, като е продавал бутилки Coca-Cola с 5¢ надценка, нито Jackson Pollock е станал велик художник, защото е бил първият, на когото му е хрумнало да полива платното хаотично с боя, нито Хелмут Нютон е бил първият, на когото му е хрумнало да снима голи жени.

Защото житейски успех се постига не с талант и харизма, а с лъжи, коварство и силна финансова протекция, най-вече от родителите. Единствено революционерите сами коват съдбата си и по правило се борят срещу лъжите и коварството на богаташите- паразити.

Децата в училище, та дори и студентите в университета ги учат, че прелетните птици идват в Европа по родните си места през пролетта. Помнели къде са се родили и се били връщали в родината си от патриотизъм, да отгледат децата си. Същото се отнася и за рибите, които мигрират: Сьомга/Salmonidae, Пъстърва/Salmo trutta, Anguilla/Anguillidae и др. Тази дресировка на децата и студентите цели, в случай че те един ден отидат в чужбина на гурбет, да се връщат в родината си, за да отгледат децата си. Защото ако всеки започне да ражда и отглежда децата си в чужбина, държавата няма дълго да просъществува.

Само една малка част от хората с висок интелект и богат житейски опит по-късно разбират, че прелетните птици и мигриращите риби не изпитват носталгия по родните си места, а прелитат или преплуват огромни разстояние, при което някои от рибите само хвърлят хайвера си и от изтощение умират. Смисълът на тази миграция е да отгледат поколение, където климата е по-неблагоприятен и поради това имат по-малко врагове.

Ако прелетните птици останат в Африка при благоприятните условия, има голяма вероятност да останат без поколение. Също както мъжете от държавите, благоприятни за забогатяване, които имат в родината си нисък социален статус, ако си търсят жена в родината има голяма вероятност да останат без поколение, поради голямата конкуренция от богати мъже. Също и непривлекателните жените, които трезво оценяват шансовете си, често ходят на курорт в бедни държави, в които религията забранява сексуални връзки извън брака. В тези държави непривлекателните жени имат по-голям шанс за продължителна връзка, а не само за One-Night-Stand, който не води до отглеждане на поколение.

Понятието ‘Midlife-Crisis/криза на средната възраст’ за първи път е употребено от американската авторка Gail Sheehy през 1974 година.

„Симптомите“ на криза на средната възраст

са незадоволеност от постигнатото в живота – в професията, в любовта, в семейството, преоценка на ценностите.

Обикновено мъжете разказват, че когато били млади им предлагали атрактивна, високоплатена работа (зад граница), но те я били отказали, заради съпругата си, заради децата си или болната си майка. Кризата на средната възраст може да провокира депресия – мъжете се оплакват, критикуват; но може да провокира и маниакалност – мъжете започват да разказват, колко добре се чувствали, как им провървяло в живота, колко били търсени като специалисти.

Мъж, който поради низшия си социален статус не изневерява на съпругата си, нормално е с напредаване на възрастта (ѝ) да намалява и потентността му.

‘Криза на средната възраст’ формално не е класифицирана като психическо заболяване,

тъй като засяга само прослойката на бедните мъже. Богатите мъже не страдат от ‘криза на средната възраст’, тъй като с напредване на възрастта те увеличават богатството и властта си. Когато богатите мъже на 40+ се разведат, за да се оженят за 20 години по-млада жена от бившата им съпруга, то това не се нарича ‘криза на средната възраст’. Нарича се започване на втори живот.

Когато Джордж Сорос на 83 годишна възраст се оженва за 42 години по-младата от него Tamiko Bolton, контролираните от него СМИ не го наричат „криза на средната възраст“, наричат го високохуманна постъпка на един велик филантроп.

Когато Йорг Имендорф на 55 годишна възраст се оженва за 34 години по-младата от него Михаела Дановска, СМИ не го наричат „криза на средната възраст“, наричат го любов на велик художник.

Стандартното възпитание е дресировка за преклонение пред известни личности – актьори в киното, телевизионни водещи, поп-музиканти, политици и пр.

Между 40 и 50 годишна възраст умните, но бедни мъже осъзнават, че човешкото общество е коруптно и знаменитостите са се издигнали не чрез талант и способности. Между 40 и 50 годишна възраст умните мъже вече имат достатъчно житейски опит да проумеят, че социалния им статус, професионалната кариера и просперитет е бил определен още в момента, в който са се родили.

Докато са били деца и юноши, са били фенове на знаменитости, защото са вярвали на пропагандата, че те са природно надарени гении. И са се надявали, че ако те самите сътворят нещо гениално, също ще станат богати и известни. Защото така ги възпитава обществото, родителите и учителите.

На 15 годишна възраст момчето не може да си обясни защо негов съученик, който нито е външно по-красив, нито по интелигентен от него, има приятелка най-красивото момиче в гимназията. На 40+ той узнава, че този негов съученик по-късно е станал известен бизнесмен, фабрикант, министър.

Когато този негов съученик е бил на 15 г., той и неговите родители са знаели къде ще учи когато стане на 25 г., какво ще работи когато стане на 35 г. и за кого ще се ожени. А мъжете в ‘криза на средната възраст’, когато са били на 15 г. не са знаели какво ще учат и къде ще работят, имали са цели и надежди, които само те не са знаели, че няма да постигнат.

Някои автори тълкуват поривите на мъжете на средна възраст, да търсят компанията на по-млади жени, като резутат от ‘криза на средната възраст’. В действителност мъжете на 40 години биологически са в средата на полово активния си период от живота, докато жените на 40 години са в неговия край. Много жени на 40 год. това не могат или не искат да го осъзнаят и се опитват да започнат връзка с мъже на тяхната възраст.

Филми, тематизиращи криза на средната възраст при мъжете: „Brad’s Status“ (2017), режисьор Mike White