Прилики и разлики между Комунизъм и Фашизъм

„The liberty of a democracy is not safe if the people
tolerate the growth of private power to a point where
it becomes stronger than their democratic State itself.
That, in its essence, is fascism — ownership of
government by an individual, by a group or by any other
controlling private power.“
Franklin Delano Roosevelt

„Свободата при демокрацията не е гарантирана,
когато хората търпят частната собственост до
такава степен да се разрастне, че да стане по-силна
от самата демократична държава. Това е залегнало
и в основата на фашизма – да управлява частната
собственост на правителството чрез един вожд,
една група или власт на някаква частна клика.“
Франклин Делано Рузвелт

В духа на ПЕРЕСТРОЙКА през 1982 година излиза книга на Д-р Желю Желев „Фашизмът“. Казват че в книгата, която бил написал още през 1967 година, бъдещият президент описвал прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но Желю Желев не се впуснал в подробности, да обяснява приликите между фашизма и капитализма или разликите между фашизма и комунизма.

Поставяне на комунизма и фашизма под общ знаменател не е хрумване на Желю Желев, нито на работодателите му. Идеята е описана още през 1944 от един от най-фанатичните неолиберали – Фридрих фон Хайек, в книгата „Der Weg zur Knechtschaft“.

В този стил са написани и други книги в зората на неолиберализма, като например книгата на Hannah Arendt – „The Burden of Our Times“, издадена в САЩ под заглавие „The Origins of Totalitarianism“ през 1951 год. Като награда, авторката Hannah Arendt получава в същата година американско гражданство.

Според дефиницията на Франклин Рузвелт, неолиберализма не се различава принципно от фашизма. И мъдрости, като тази на Фридрих Хайек и Hannah Arendt, са „Крадецът вика: дръжте крадеца!“.

Проблемът на тази пропагандна концепция, подобно на High-Concept филмите е, че не обяснява защо още в самото начало на Втората световна война, Великобритания и САЩ открито застават на страната на комунизма. Дори съществуват конспиративни теории, според които Франклин Рузвелт бил знаел за нападението над Пърл Харбър и умишлено пожертвал американските войници, за да убеди обществеността в САЩ, от нуждата да се включат във войната на страната на СССР.

Прилики

Приликите между фашизма и комунизма са известни на всеки – еднопартийно ръководство. Това ще рече, че фашизмът както и комунизмът, не разполагат с резервни партии, които да бъдат „избрани“ и под друго заглавие да продължат делото на предшествениците си. Фашизмът както и комунизмът, не допускат и опозиционни медии ментета, които с перфидни методи да пробутват неолиберална пропаганда.

Разлики

А разликите между фашизма и комунизма са, че идеята на комунизма е всеобщо социално равенство, докато идеята на фашизма е йерархия между нациите, въз основа на расата. Фашизмът обединява расизъм, милитаризъм и национализъм и цели обогатяване на едни, за сметка на робския труд на други. Комунизмът пропагандира точно обратното – пацифизъм и интернационализъм.

Фашизмът пропагандира световен ред, при който се налагат силните, а слабите биват потискани или избивани. Комунизмът пропагандира точно обратното – световен ред, при който всички са равни. Освен това при фашизма средствата за производство са собственост на тънка прослойка от обществото, както при капитализма – пардон при съвременните демокрации. При фашизма за тази тънка прослойка от обществото няма ограничения за забогатяване, както при съвременните демокрации. Респективно няма ограничения и за обедняване на останалата част от обществото.

Приликата между всички три системи – комунизъм, фашизъм и капитализъм, са концентрационните лагери, в които хора по подозрение (при фашизма и по расова и/или етническа принадлежност и сексуална ориентация), но без съд и присъда, биват затваряни, подлагани на мъчения и убивани.
Copyright:www.aliceswonderland.eu

Жертвите на фашизма и комунизма

Докато за жертвите на фашизма, до голяма степен историците са на едно мнение, то за жертвите на Сталинизма съществуват противоречиви твърдения. Поради управлението на неолибералите, след края на Студената Война, стана модно жертвите на комунизма и фашизма, да се уеднаквяват. Естествено за жертви на демокрацията, не се говори – те сами са си виновни, никой не ги е карал насила да не се раждат, за да мръзнат и гладуват.